Агония И Страх

Кажи ми:
--Кажи ми кога пак ще живея,кажи ми кога пак ще дишам ,кажи ми кога ще мога да те забравя? Защо не сега,защо точно така всичко зависи от мен това ли искаш да кажеш или просто прикриваш твоята самотна душа.Ти идваш при мен ,като ми казваш”Това беше ,това е края!”Но аз знам това е лъжа,лъжа излизаща от твоята прекрасна уста,но щом е така добре,нека да бъде нашата последна нощ,но знай никой друг не те познава и никога не би те обичал както аз те познавах и обичах.Затова аз поглеждам в очитети и макар и насълзени разбирам,че това е истина и ще трябва да повярвам най-после в тази унищожителна лъжа,но това е самият край,надявам се да те забравя!Тази нощ е последната в която сме заедно,гледайки в очите ти разбирам,че разбираш това,но няма да те питам защо,а ще гледам напред.Отивай си,Отивай далеч от мен и моето сърце,но знай Обичах те!


--Защо така стана всичко пропадна за секунди,сякаш буря мина през моето сърце,но това е тази наша съдба най-накрая ни остави сами. Дали аз исках това или просто така стана,незнам,но едва ли скоро ще узная,но дано да си щастлива така след раздялата,нека живота продължи,но с всеки изминал ден аз си мисля,че това е била една моя грешка,но няма значение вече ти си далеч от мен и всичко свързано с мен думите който ми идват наум са”КРАЙ ТОВА БЕШЕ,КРАЙ С МЕН,НО КРАЙ И С ТЕБ ТОВА Е ТО !”


По добър съм от теб,по добър съм от всекиго знай това и не това не е началото,напротив това е самият край узнай го,защото повече няма да се появя в твоя свят имам си нов,който е далеч от твоят и е доста по добър.Любов ли бе? Едва ли,според мен бе лъжа,лъжа и дори без това не ми пука аз съм сам по мое желание,а ти ти си оставена самотна и изгубена във времето.Как да ти кажа,всъщност? Това си ти едно необичано чудовище и това е истината,но все пак живей си твоята „мъничка” лъжа която ти насъбра напоследък,това е то края и началото,чуствам се разчупен,но не от теб,ами от себе си,защото реших,че красотата ще спаси моят измислен и така зле построен свят!


Толкова е лесно аз живея,аз виждам това е то.Най-после се сабудих от този кошмар край отново съм си аз и няма какво да губя вече,аз съм на самото дъно,но все пак имам само този спомен който ме връхлетя така,но затова и така стана.Край чудовището в мен си отиде,но защо ли така стана и защо се изгубих в лъжи и пари? Питам се все пак какво ще стане,макар и да виждам,аз не искам да живея искам да умра неискам да санувам сигорно защото съм затънал в агония заради теб,момиче затова е по добре да си отида от този свят неискам да спя нито да живея а само да се сабудя от този кошмар,зле построен от мен.Заключен в клетка,построена от агония и страх не намирам път навън,но това е то,това е живота суров и безмилостен..

Какво имам? Какво ми трябва? Защо се лутам в този кошмар,този зле устроен свят защо немога да намеря отговора на тази загадка питам се аз без да знам отговора,но винаги ще знам от къде съм тръгнал..Мразя мълчанието и самотата,но само тях имам и само те ми принадлежат.Винаги съм имал нужда от истински приятели,ала винаги са ме предавали в трудни и неприятни ситуаций.Затова е по добре да се махна от този суров кошмар и да не преча на никому никога вече.Никога повече никога няма да спра ще мина през всичко,ала ще умра в самота и страх.Страх породен от живота,страхът към живота ми е по силен дори от майчина любов.Затова трябва да унищожа това чудовище което ме изяжда отвътре.Промених миналото си,промених бъдещето си и то закакво,за капка любов и шепа неблагодарници които ми се пишат приятели.Нямам нужда от такива хора,но и света няма нужда от такива неотдачници като мен,затова ще сложа своят край в този ден и толкоз за света от мен !!!..

Какъв е този наш свят,свят в който нямаш мнение за собственото си бъдеще и те опрекват за всяка твоя грешка.Та нали човек се учи докато е жив,но явно аз не живея своя живот,ами аз съм просто средство за осъществяване на мечтите на мойте така съсредоточени в моето бъдеще,но всъщност искат да изпълня техни неуспешни мечти от времето когато са били на мойте години,ала не разбират,че тези години са трудни и важни и без ничия помощ никой не би успял.Но никога не съм бил потупван и никога не ми е било казано”Спокойтно тази двойка ще се оправи скоро,след като си научиш урока!”Напротив винаги са ме упреквали,винаги са ме били и то защо,защото не съм бил подготвен за нещо,това ли е живота който искам.Едва ли е този живот за който съм си мечтал някога,но пък не ми пука ако няма да живея моя живот и не следвам мойте мечти,то тогава няма защо да живея,но явно скоро ще ми дойде времето,защото аз съм на ръба и живея с адреналин в кръвта.Дори се чуствам като момче с кибрит,а хората около мен са просто бензин,затова би било по добре да използвам този шанс и да се самоизгоря.Бих искал да се самоубия,но би било по добре да не обръщам внимание на заобикалящите неща около мен,който не ме интересуват,явно е,че аз ще се променя и защо да не стана някой който мрази дори и родителите си,собствената си кръв,а какво остава за „приятелите си”,но за всичко си има начало и край и дано скоро да дойде края на това мъчение на което съм подложен защото по добре край на мъчението отколкото край на едничкият ми живот,но този живот сякаш не бива изживяван от мен,но няма разлика щом за всяка грешка бивам упрекван и наказван,но вече съм свикнал с жестокият ми живот който съм получил и ще се опитам да се преборя с него и да го изживея докрай.Аз няма да се предам,но болката е голяма,без любов от никого и без капчица съжеление ще се опитам да пробия път независимо къде,просто това е,ще опитам да го изживея докрай,ако не поне ще знам,че съм успял да се преборя със страха от болката,която изпитвам в тази крехка,но важна възраст в моя живот..

ПП;Така става като слушам скиллет без интернет едва ли на някой ще му хареса ,но така си запълвам времето..

прочетух бървите две и мноу ме кефът брау

Много са хубави продължавай да пишеш

ха ха ха и аз съм така без музика нищо не права даже и някоя игра като плеикам ако не става си пускам от ТВ-то или от МП4-то ..ХДД