Стаята на Айзен

...Стаята на Айзен бе едно от най-големите помещения в замъка. Цялата беше бяла и в средата се издигаха четири големи колони, стигащи чак до тавана, който въобще не беше нисък. На половината на стаята имаше малка стена, която разделяше хола на Сосуке от неговата спалня. В хола имаше много дълъг бял диван, обърнат с лице към широкия прозорец с изглед към пустинята,или по-точно към гъстата кристална гора на изток от двореца. През вечерта се виждаха сенките на огромните гилиани, които скитаха из пустинята, търсейки храна. От време на време се чуваха силни ревове, които биха събудили повечето хора...но не и Айзен. Когато чуеше някакъв писък на болка той се усмихваше широко. Това му доставяше голямо удоволствие. В хола си още имаше един по-малък фотьоойл. Обичаше да седи на него, защото беше много мек и удобен и просто да размишлява ... В спалнята имаше едно голямо, ниско легло, кралски размер, което се намираше точно в средата на стаята. Беше прикрито от дълги снежно бели завеси. Те прозираха съвсем малко, колкото като легнеш да не те хване клаустрофобия ( хД отклоняване от темата, за което се извинявам ).До леглото имаше две нощтни шкафчета от двете му страни, а на тях - нощтни лампи. Възглавниците бяха много...големи и пухкави. Бяха покрити с калъфи от бяла коприна. От същата тази материя бяха направени и чаршафите и одеалото, както и завесите. Именно средата на спалнята беше единственото уютно, макар и голямо място в двореца, защото по него имаше само големи стаи с малко мебели, дърги коридори и неудобни мраморни столове. От изток на леглото имаше едно пияно - доста голямо, също направено от мрамор, както и пода и рамките на прозорците. Айзен много рядко свиреше на него, но въпреки това всеки ден то беше забърсано и готово за използване. Върху него бяха подредени на кубчинки много листове с ноти. На запад се намираше дълго бюро, направено от бял бук. На него имаше много епруветки, капкомери и други такива странни неща...Все едно беше откраднато от някоя лаборатория. Сосуке прекарваше много време пред това бюро, смесвайки разни вещества и опитвайки се да открие...нещо. На север беше дългия му гърдероб, направен от черешово дърво, само малките вратички ниско долу бяха от бреза, за да изпъкват...дори малко. Това беше истинска красота и наслада за очите...Гардероба беше доста дълъг и стигаше от бюрото, почти до пияното. В него нямаше много дрехи, освен белите мантии на Айзен и няколко колана и запаски, така че то по-скоро служеше за красота и запълване на многото свободно пространсто във спалнята. От леглото до вратата към стаята, която беше в хола имаше дълъг червен килим със златни кантове....

Айзен ходеше бавно а стъпките му отекваха в големия празен коридор. Беше се запътил право на пред - към края на коридори, където се намираше стаята му. Той си мислеше за нещо и докато се усети вече бе стигнал голямата бяла врата. Извади едната ръка от джоба си и я бутна на пред. Тя се отвори със скърцане и Соусуке влезе вътре. Бавно затвори вратата след себе си и минавайки по червения килим в хола отиде в спалнята си. Там той седна на стола зад бюрото и започна да смесва веществата от епроветките, намиращи се върху бюрото...